Петър Луканов е изтъкнат творец на българския балет с активна дейност на солист, хореограф, педагог, ръководител и общественик.
Възпитаник е на един от най-големите творци на руския балетен театър - проф. Леонид Лавровски.
Започва творческия си път като балетист, а от 1965 са първите му изяви на хореограф - поставя 6 едноактни балета в операта в Русе. От 1967 е неговата първа постановка в Софийската опера и балет.
Носител е на орден “Кирил и Методий” I ст., на Златна и Кристална лира на СМДТ и Награда за съвременна хореография от Международния балетен конкурс във Варна
Бард на зримата музика
Своите седемдесет и пет години проф. Петър Луканов посреща като най-значим и заслужил съзидател на българската танцова култура. Години наред именитият хореограф създава поетиката на съвременния балетен театър. Музикално-хореографската драматургия в неговите интензивно драматични и живописни спектакли пулсира с духа на симфоничния танц, но в неологизмите, които той хореографира, са съчетани класически танцови средства с най-съвременни техники, елементи от бойни изкуства, форми, заимствани от фолклорни извори. Така Луканов постига абсолютната съгласуваност на музикално-пластичната изразност както в десетките си крупни, многоактни спектакли, така и в оригиналните си миниатюри. Той хореографира и музика, несъздадена специално за балет, като насища многоцветния й емоционален пейзаж с живата човешка скулптурност, при която танцовата мелодия на солиращите артисти се слива с хармоничния акомпанимент на кордебалета. Петър Луканов със завидна внушителност претворява значими литературни произведения. Нека припомним: “Легенда за любовта” от Ариф Меликов (по Назъм Хикмет), “Ромео и Жулиета” от Сергей Прокофиев (по Шекспир), “С любов за любов” от Тихон Хренников (по Шекспир), “Парижката Света Богородица” от Морис Жар (по Виктор Юго) и др. Танцовите структури в тези балетни пиеси, изваяни от въображението му, представляват сплав от лексическо богатство и драматична игра. Не традиционни “па де дьо”, присъщи на класическия балет, сътворява в своите спектакли Луканов, а монолози и дуети, образи-откровения, независимо дали творбата е искряща комедия, приказка или пиеса, наситена с разтърсваща трагедийност.
Особена значимост завоюва неговият талант в пресъздаването на националната ни танцова драматургия. Не само неколкократните редакции на “Козият рог” от Красимир Кюркчийски сътвори той, но още “Пролетно настроение” и “Балада за автопортрета” от същия композитор, “Дъщерята на Калояна” и “Нестинарка” на Марин Големинов, “Апокалипсис” и “Маски” на Васил Казанджиев, “Хайдушка песен” на Александър Райчев, “Елегия” и “Токата” на Пламен Джуров, “Сътворение, смърт, примирение” на Иван Спасов, “Светлината залива всичко” на Боян Икономов (първият балет, създаден от Луканов на софийска сцена). Заслуга на именития хореограф е и съхранението и обновяването на балети от класическото наследство, както и танцовото претворяване на музика от Стравински, Барток, Гершуин и др. Имаше време, когато творбите на Луканов се възприемаха като дръзки експерименти. Непоколебимостта обаче, с която той последователно утвърди съзидателните си новаторски принципи, днес се радва на широко признание.
Проф. Петър Луканов решително и плодотворно извървя своя петдесет и пет годишен творчески път, свързан както с всички български балетни сцени, така и с националните учебни институции за подготовка на млади балетни кадри. Той е бил директор на НУТИ, един от основоположниците на специалността “балетна педагогика” в Държавната музикална академия в София, заместник ректор на Музикалната академия в Пловдив, директор на балета на Националната опера и балет, постоянен член на журито на Международния балетен конкурс във Варна (двукратно е и негов председател), член на журитата на международните балетни конкурси в Москва и Осака.
Но преди всичко Петър Луканов е свързан неразривно със състава на балета на Националната опера и балет. Има градивна роля в създаването на репертоара на трупата и в творческото формиране на балетните артисти.
Заради вълнуващата естетическа стойност на неговите над 73 спектакъла, 26 миниатюри и 6 балетни филма, танци в 41 опери,оперети и мюзикъли, покоряващи с одухотворените си пластични линии и с художествената значимост на вложените в тях идеи, проф. Петър Луканов е признат като най-стойностен творец на балетни произведения, отдавна влезли в златната ракла на родната ни музикално-танцова култура - творби, които утвърждават високия престиж на българската хореотворческа мисъл.Ана Александрова
В своята първа работа (три балетни миниатюри в операта в Русе) Петър Луканов се очертава решително като балетмайстор, от когото наистина много може да се очаква. Трайни следи оставя задълбочеността и талантът, с който той е решил своята творческа задача.
Т. Теодосиев, “Успешна балетна премиера”, в. “Народна култура”, 10.04.1965
В работата на Луканов личи ясно оформящият се балетен постановчик с определена склонност към по-съвременни пиеси, които поставят проблеми, близки до нашия зрител...
Тук именно е една от силните страни на балетмайстора.Т. Теодосиев, “Балетна премиера в Русе”, сп. “Българска музика”, бр.6, 1966
Петър Луканов е схванал и изразил основната тема на произведението в емоционалната й дълбочина, като е създал интересна хореографска сплав от класическа лексика и стилизиран фолклор, убедителна в своята художествена еднородност.
Българският балет “Светлината залива всичко” е успех за националното ни изкуство, особено ценен, поради факта, че утвърждава съвременната героична тема в сферата на танца.В. Консулова, “Светлината залива всичко”, в. “Народна култура”, 11.11. 1967
Петър Луканов се реши с присъщата на младостта смелост да изгради по свой начин хореографията на творбата, като израз на съвременното схващане и третиране на проблема за националното в изкуството. Той се стреми да постигне “тотален спектакъл”, в който синтезът между пластика, драма и музика се осъществява чрез тяхното пълно равноправие.
Б. Арнаудова, “Нестинарка” на пловдивска сцена”, в. “Работническо дело”, 14.03.1968
...младият български балетмайстор съчетава в себе си най-добрите качества на националната школа с едно от най-плодотворните направления на съвременния балет.
В. Калужский, “Български балет в Новосибирск”, в. “Вечерен Новосибирск”, 05.1968
Преди всичко видяхме отново с истинска радост тази скъпоценност - “Класическа симфония”, която освен неоспоримата изящност на известната партитура, е дала възможност на хореографа Петър Луканов да създаде четири хармонични картини, свързани с блестящата музика посредством тънки сребърни нишки.
“Блестяща реализация на класическа симфония”, в. “Куриере ди Наполи”, 10.11.1970
“Легенда за любовта” от А.Меликов се откроява като безспорно постижение в творческите търсения на балетния състав на Софийската народна опера. Нещо повече - конкретното решение на художествените проблеми в постановката чертае една вярна перспектива спрямо бъдещото развитие на трупата.
В. Консулова, “Легенда за любовта”, сп. “Българска музика”, бр. 4, 1971
Интерес буди фактурата на танцовото слово. Хомогенно в своята завършеност, то съдържа редица елементи от старинни обредни движения, пози и орнаменти, почерпени от старобългарската живопис, форми на класическия танц, “стоплени” и обогатени от разкрепостената пластика на корпуса.
Х. Димитров, “Дъщерята на Калояна”, в. “Народна култура”, 12.01.1974
Хореографските характеристики, оригинално намерени и детайлно изваяни, показват фантазията на балетмайстора и следват логиката на сюжетната линия... Хореографските характеристики на образите са Шекспирови - ярки, жизнени, вълнуващи.
А. Александрова, “С любов за любов”, в. “Отечествен фронт”, 7.02.1977
Извисяване над битовото не само по форма, но и като драматургическа даденост, достигане до значими новаторски форми, изразяващи съвременния ракурс, от който балетмайсторът е погледнал на произведението, са белези на едно безспорно развитие в осъществяване образците на родната ни музикално-танцова драматургия.
А. Александрова, “Нестинарка” на русенска сцена”, сп. “Музикални хоризонти”, бр. 1 и 2, 1979
Балетът “Козият рог” е една от силните национални балетни постановки. Истинско постижение за българския балет.
Марис Лиепа, 05.1983
Смело мога да кажа, че балетът “Козият рог” е постижение както за музикалната ни, така и за цялата ни култура. За мен спектакълът “Козият рог” е творческа сполука. Това е творба с голямо бъдеще...
Асен Найденов, 05.1983
Спектакълът “Козият рог” е принос в съкровищницата на нашите национални духовни ценности.
В. Консулова, “Козият рог - значително национално произведение”, в. “Пулс”, 1983
Забравяш, че това е балет, и на моменти се вживяваш така както, когато гледаш филм, а в някаква степен и повече. Значи изкуството упражнява своята магия. Знам, че е трудно това да стане с думи. Трудно е да стане с музика. Трудно е да стане на кино.
Още по-трудно и най-трудно е, когато имаш един единствен “инструмент” - танца.
Аз просто се възхищавам на това чудо. (За постановката на балета “Козият рог”).Н. Хайтов, 04.2000
Постановката води и до друг прочит на първоизточника, което я превръща в един от успехите и етапните произведения на хореографа Петър Луканов.
А. Янева, “Балетът “Козият рог” след 15 години”, в. “Култура”, 7.04.2000
Грижливо съхранявайки автентичния хореографски текст на балета “Дон Кихот”, както и цялостната атмосфера на произведението, Петър Луканов майсторски организира наличния материал, създавайки режисьорски стегнат, динамичен и колоритен спектакъл, излъчващ радост и настроение, напомнящ искрящо шампанско.
М. Михайлова, “Националният балет приключва сезона на ниво”, в. “Демокрация”, 13.06.2001
Стогодишнината от рождението на Леонид Лавровски е поводът този шедьовър (”Жизел”) да се появи отново на наша сцена. Възстановката и режисурата принадлежат на проф. Петър Луканов, достоен наследник на своя именит учител. Проявено е не само отлично познаване на хореографския текст, а и тънка режисьорска и репетиторска дейност...
А. Александрова, “Когато танцът стане слово”, в. “Словото днес”, 27.04.2006
След спектакъла на “Жизел” човек си тръгва определено по-щастлив, убеден, че има приказки, които не свършват.
Д. Тодорова, “Жизел”: Красива приказка без край”, в. “Сега”, 13.04.2006
Какъв по-добър шанс от това “Ромео и Жулиета” да бъде поставен сега на софийска сцена от проф. Петър Луканов, самият той завършил балетна режисура при проф. Лавровски, т.е. при първоизвора. При това през период, когато ние имаме изключително силна балетна трупа.
Костурков, “3х1” - трагедия, комедия и... балет под знака на Шекспир,... 10-16 май 2006
Щедростта на хореографската фантазия разгръща танцовото действие, метафоричността на обобщенията се кръстосва с истински лиризъм, богатата танцувална реч без битовизъм очертава епизодите. (Касае постановката на “Ромео и Жулиета”).
А. Александрова, “Шекспирови колизии в музика и танц”, в. “Дума”, 19.05.2006
В своята първа работа (три балетни миниатюри в операта в Русе) Петър Луканов се очертава решително като балетмайстор, от когото наистина много може да се очаква. Трайни следи оставя задълбочеността и талантът, с който той е решил своята творческа задача.
Т. Теодосиев, “Успешна балетна премиера”, в. “Народна култура”, 10.04.1965
Петър Луканов се реши с присъщата на младостта смелост да изгради по свой начин хореографията на творбата, като израз на съвременното схващане и третиране на проблема за националното в изкуството. Той се стреми да постигне “тотален спектакъл”, в който синтезът между пластика, драма и музика се осъществява чрез тяхното пълно равноправие.
Б. Арнаудова, “Нестинарка” на пловдивска сцена”, в. “Работническо дело”, 14.03.1968
...младият български балетмайстор съчетава в себе си най-добрите качества на националната школа с едно от най-плодотворните направления на съвременния балет.
В. Калужский, “Български балет в Новосибирск”, в. “Вечерен Новосибирск”, 05.1968
Преди всичко видяхме отново с истинска радост тази скъпоценност - “Класическа симфония”, която освен неоспоримата изящност на известната партитура, е дала възможност на хореографа Петър Луканов да създаде четири хармонични картини, свързани с блестящата музика посредством тънки сребърни нишки.
“Блестяща реализация на класическа симфония”, в. “Куриере ди Наполи”, 10.11.1970
Интерес буди фактурата на танцовото слово. Хомогенно в своята завършеност, то съдържа редица елементи от старинни обредни движения, пози и орнаменти, почерпени от старобългарската живопис, форми на класическия танц, “стоплени” и обогатени от разкрепостената пластика на корпуса.
Х. Димитров, “Дъщерята на Калояна”, в. “Народна култура”, 12.01.1974
Извисяване над битовото не само по форма, но и като драматургическа даденост, достигане до значими новаторски форми, изразяващи съвременния ракурс, от който балетмайсторът е погледнал на произведението, са белези на едно безспорно развитие в осъществяване образците на родната ни музикално-танцова драматургия.
А. Александрова, “Нестинарка” на русенска сцена”, сп. “Музикални хоризонти”, бр. 1 и 2, 1979
Забравяш, че това е балет, и на моменти се вживяваш така както, когато гледаш филм, а в някаква степен и повече. Значи изкуството упражнява своята магия. Знам, че е трудно това да стане с думи. Трудно е да стане с музика. Трудно е да стане на кино.
Още по-трудно и най-трудно е, когато имаш един единствен “инструмент” - танца.
Аз просто се възхищавам на това чудо. (За постановката на балета “Козият рог”).Н. Хайтов, 04.2000
Грижливо съхранявайки автентичния хореографски текст на балета “Дон Кихот”, както и цялостната атмосфера на произведението, Петър Луканов майсторски организира наличния материал, създавайки режисьорски стегнат, динамичен и колоритен спектакъл, излъчващ радост и настроение, напомнящ искрящо шампанско.
М. Михайлова, “Националният балет приключва сезона на ниво”, в. “Демокрация”, 13.06.2001
Стогодишнината от рождението на Леонид Лавровски е поводът този шедьовър (”Жизел”) да се появи отново на наша сцена. Възстановката и режисурата принадлежат на проф. Петър Луканов, достоен наследник на своя именит учител. Проявено е не само отлично познаване на хореографския текст, а и тънка режисьорска и репетиторска дейност...
А. Александрова, “Когато танцът стане слово”, в. “Словото днес”, 27.04.2006
След спектакъла на “Жизел” човек си тръгва определено по-щастлив, убеден, че има приказки, които не свършват.
Д. Тодорова, “Жизел”: Красива приказка без край”, в. “Сега”, 13.04.2006
Щедростта на хореографската фантазия разгръща танцовото действие, метафоричността на обобщенията се кръстосва с истински лиризъм, богатата танцувална реч без битовизъм очертава епизодите. (Касае постановката на “Ромео и Жулиета”).
А. Александрова, “Шекспирови колизии в музика и танц”, в. “Дума”, 19.05.2006
